Барометър на нагласите към Спестяване и Инвестиции в Централна и Източна Европа
Виена, 14 януари
o Да се пестят пари вече не е толкова лесно
o Най-важният критерий: Хората предпочитат nадеждността пред риска
o Спестяването за "черни дни” и за децата все още е актуално
o Интересът към ценни книжа – невиждан досега спад
Основно в страните членки на ЕС от Централна Европа, четири от всеки пет жители имат достъп до банкови услуги; в Югоизточна Европа същото важи за едва 50%. Това са резултатите от скорошно проучване на компанията за маркетингови изследвания ГфК, проведено в 14 държави от Централна и Източна Европа. "В Австрия почти всички на възраст над 15 години имат бизнес oтношения с финансова институция. В Централна и Източна Европа има значителни разлики между различните държави", казва Александър Цее, ръководител на екипа за финансови изследвания в групата ГфК Централна и Източна Европа.
В Словения 100 процента от всички жители над 15-годишна възраст имат бизнес отношения с финансова институция. Следват Словакия, Чешката република, Хърватска, Украйна и Унгария с над 80 процента, и Босна и Херцеговина, Русия и Сърбия - с над 70% .
Докато в някои групи (хора с постоянна работа на възраст между 20 и 50) тези стойности се увеличават, то в други целеви групи, като тази на младите хора (под 19 години) и възрастните (над 60 години) не се променят много.
Банкови продукти – Възход на текущите сметки
Нараства значимо използването на банкови продукти. Най-често използваният банков продукт е банковата сметка. Броят на използващите я хора, сравнено с други продукти, е нараснал в най-голяма степен през последните години. Но все още твърде малко имат банкова сметка в сравнение с Австрия и други западноевропейски пазари.
Възможности за спестяване - Да се спестят пари вече не е толкова лесно
Обща характеристика на развитието в Централна и Източна Европа през последните години е, според GfK, увеличаването на влиянието на новите информационни и комуникационни технологии като мобилни телефони и интернет. Броят на интернет потребителите в някои страни от ЕС е по-висок, отколкото в Южна Европа. Използването на техническите средства в съвременния пазар на услуги придобива също все по-голямо значение. Това може да бъде видяно сред хората, които се занимават със спестяване и инвестиции. Но самата нагласа към спестяване и инвестиране се е променила значително.
Само в Австрия 4 от 10 души заявяват, че ще могат да спестят пари през следващите 12 месеца. В останалата част от страните в Централна и Източна Европа способността и готовността за спестяване са намалели значително през 2009 г. В България например, само 6% ще бъдат в състояние да спестят, докато една четвърт от населението в Хърватска е готово да спестява и инвестира през следващите 12 месеца. Като цяло: където има пари, те по-скоро ще бъдат изхарчени, отколкото спестени и инвестирани. Александър Цее: "Това е ясен резултат от финансовата криза през 2009, която засегна голяма част от хората в Централна и Източна Европа”.
Атрактивни форми на Спестяване и Инвестиции- Мотиви за спестяване
Спестовните продукти са на второ място след банковите сметки, като тук няма вариации в причините за спестяване.
Общото за всички държави е: "Спестявания за черни дни”, за покриване на ежедневните нужди (възможен достъп всеки ден), ако пералнята не работи, ако колата се развали. Следва подкрепата за децата (образование, колеж…).
Допълнителни сходства могат да бъдат открити по отношение на "спестяване за старини”, "спестяване за по-късно”, а донякъде и "спестяване за почивка”. Няма почти никакви разлики между развити и развиващи се пазари.
В много държави днес значението на спестяването клони към нула, тъй като хората едва имат възможност да спестят някакви пари. Поради това, оценката на различни спестовни и застрахователни продукти е отражение на тази тенденция. Все пак, всички имат нещо общо през 2009 г.: хората предпочитат надеждността пред риска.
Следователно, не е изненадващо, че в много страни се предпочитат много прости и прозрачни начини на спестяване като например закупуване на имот или спестовни книжки/ срочни депозити.
Хората в някои държави все още пестят пари, съхранявайки ги у дома. В повечето от страните, доверието във финансовия пазар е силно ограничено.
Интересът към ценни книжа – невиждан досега спад
Важно да отбележим също така е загубата на доверие през 2009 г. към алтернативни и по-усъвършенствани възможности за спестявания и инвестиции. Интересът към ценните книжа се очакваше да е от голямо значение за следващите години, но това развитие бе прекъснато от кризата тази година. Въпреки, че може да се види един нарастващ интерес към тези алтернативни възможности за инвестиции в последните години, интересът към инвестиране в акции и облигации е намалял. Експертът на ГфК Цее обобщава: "Става въпрос за факта, че в тези времена в Централна и Източна Европа никой не е заинтересован от модерни и по-рискови възможности за спестяване и инвестиране".
От средата на деветдесетте години на 20 век Групата ГфК прави регулярни изследвания на финансовия пазар в някои страни в Централна и Източна Европa. Така наречените "данни за финансовия пазар” (FMDS ®) определят финансовoтo поведение на населението по множество критерии.
Можете да намерите информация относно услугите на ГФК, резултатите от последните изследвания и проучвания в интернет на адрес http://www.gfk.at
Групата ГфК
Групата ГфК предлага основно знание, от което се нуждаят производители, търговци на дребно, доставчици на услуги и медии, за да вземат решения относно пазара. Тя предлага пълен набор от информационни и консултантски услуги в трите бизнес сектора на Custom Research, Търговски панел и Медии. На четвърто място на световния пазар, компанията оперира в повече от 100 страни и има над 10000 служители. През 2008 г. продажбите на ГфК Групата са в размер на 1,2 млрд. евро.
Изтегляне на презентация: GfK Mood Barometer Charts 2009.pdf
За повече информация, посетете нашия уеб сайт www.gfk.at или www.gfk.com.
Тел. за контакт: ГФК България
+359 2 930 86 08
Таня Тошева